признала

Речник на българския език

1. признала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

признала е производна форма на призная (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. признала — мин. деят. св. прич. ж. р.

признала е производна форма на призная (мин. деят. св. прич. ж. р.).