признал

Речник на българския език

1. признал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

признал е производна форма на призная (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. признал — мин. деят. св. прич. м. р.

признал е производна форма на призная (мин. деят. св. прич. м. р.).