признаел

Речник на българския език

1. признаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

признаел е производна форма на призная (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. признаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

признаел е производна форма на призная (мин. деят. несв. прич. м. р.).