признавало

Речник на българския език

1. признавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

признавало е производна форма на признавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. признавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

признавало е производна форма на признавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. признавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

признавало е производна форма на признавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. признавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

признавало е производна форма на признавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).