признавала

Речник на българския език

1. признавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

признавала е производна форма на признавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. признавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

признавала е производна форма на признавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. признавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

признавала е производна форма на признавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. признавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

признавала е производна форма на признавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).