призляло

Речник на българския език

1. призляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

призляло е производна форма на призлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. призляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

призляло е производна форма на призлея (мин. деят. св. прич. ср. р.).