призлявал

Речник на българския език

1. призлявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

призлявал е производна форма на призлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. призлявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

призлявал е производна форма на призлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. призлявал — мин. деят. св. прич. м. р.

призлявал е производна форма на призлявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. призлявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

призлявал е производна форма на призлявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).