призля

Речник на българския език

1. призля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

призля е производна форма на призлея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. призля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

призля е производна форма на призлея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).