призлели

Речник на българския език

1. призлели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

призлели е производна форма на призлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. призлели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

призлели е производна форма на призлея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).