приземил е

Речник на българския език

1. приземил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приземил е е производна форма на приземя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приземил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приземил е е производна форма на приземя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).