приземил

Речник на българския език

1. приземил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приземил е производна форма на приземя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приземил — мин. деят. св. прич. м. р.

приземил е производна форма на приземя (мин. деят. св. прич. м. р.).