прижумявал съм

Речник на българския език

1. прижумявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прижумявал съм е производна форма на прижумявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прижумявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прижумявал съм е производна форма на прижумявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. прижумявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прижумявал съм е производна форма на прижумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).