прижумявал е

Речник на българския език

1. прижумявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прижумявал е е производна форма на прижумявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прижумявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прижумявал е е производна форма на прижумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прижумявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прижумявал е е производна форма на прижумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).