прижумявало съм

Речник на българския език

1. прижумявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прижумявало съм е производна форма на прижумявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. прижумявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прижумявало съм е производна форма на прижумявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. прижумявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прижумявало съм е производна форма на прижумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).