прижумявало си

Речник на българския език

1. прижумявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прижумявало си е производна форма на прижумявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. прижумявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прижумявало си е производна форма на прижумявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. прижумявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прижумявало си е производна форма на прижумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).