приело

Речник на българския език

1. приело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приело е производна форма на приема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приело — мин. деят. св. прич. ср. р.

приело е производна форма на приема (мин. деят. св. прич. ср. р.).