придърпало

Речник на българския език

1. придърпало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придърпало е производна форма на придърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. придърпало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придърпало е производна форма на придърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. придърпало — мин. деят. св. прич. ср. р.

придърпало е производна форма на придърпам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. придърпало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

придърпало е производна форма на придърпам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).