придърпала

Речник на българския език

1. придърпала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

придърпала е производна форма на придърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. придърпала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

придърпала е производна форма на придърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. придърпала — мин. деят. св. прич. ж. р.

придърпала е производна форма на придърпам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. придърпала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

придърпала е производна форма на придърпам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).