придържало

Речник на българския език

1. придържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придържало е производна форма на придържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. придържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придържало е производна форма на придържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. придържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

придържало е производна форма на придържам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. придържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

придържало е производна форма на придържам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. придържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придържало е производна форма на придържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. придържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придържало е производна форма на придържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

7. придържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

придържало е производна форма на придържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).

8. придържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

придържало е производна форма на придържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).