придържали

Речник на българския език

1. придържали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

придържали е производна форма на придържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. придържали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

придържали е производна форма на придържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. придържали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

придържали е производна форма на придържам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. придържали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

придържали е производна форма на придържам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. придържали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

придържали е производна форма на придържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. придържали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

придържали е производна форма на придържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

7. придържали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

придържали е производна форма на придържа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

8. придържали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

придържали е производна форма на придържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).