придържала

Речник на българския език

1. придържала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

придържала е производна форма на придържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. придържала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

придържала е производна форма на придържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. придържала — мин. деят. св. прич. ж. р.

придържала е производна форма на придържам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. придържала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

придържала е производна форма на придържам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. придържала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

придържала е производна форма на придържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. придържала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

придържала е производна форма на придържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. придържала — мин. деят. св. прич. ж. р.

придържала е производна форма на придържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. придържала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

придържала е производна форма на придържа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).