придържал

Речник на българския език

1. придържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придържал е производна форма на придържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. придържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придържал е производна форма на придържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. придържал — мин. деят. св. прич. м. р.

придържал е производна форма на придържам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. придържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

придържал е производна форма на придържам (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. придържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придържал е производна форма на придържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. придържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придържал е производна форма на придържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

7. придържал — мин. деят. св. прич. м. р.

придържал е производна форма на придържа (мин. деят. св. прич. м. р.).

8. придържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

придържал е производна форма на придържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).