придрънчало

Речник на българския език

1. придрънчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придрънчало е производна форма на придрънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. придрънчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придрънчало е производна форма на придрънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. придрънчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

придрънчало е производна форма на придрънча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. придрънчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

придрънчало е производна форма на придрънча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).