придрънчавало

Речник на българския език

1. придрънчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придрънчавало е производна форма на придрънчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. придрънчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придрънчавало е производна форма на придрънчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. придрънчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

придрънчавало е производна форма на придрънчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. придрънчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

придрънчавало е производна форма на придрънчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).