придрънчавал

Речник на българския език

1. придрънчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придрънчавал е производна форма на придрънчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. придрънчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придрънчавал е производна форма на придрънчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. придрънчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

придрънчавал е производна форма на придрънчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. придрънчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

придрънчавал е производна форма на придрънчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).