придружил си

Речник на българския език

1. придружил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

придружил си е производна форма на придружа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. придружил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

придружил си е производна форма на придружа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).