придремете

Речник на българския език

1. придремете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

придремете е производна форма на придремя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. придремете — повелително наклонение, мн. ч.

придремете е производна форма на придремя (повелително наклонение, мн. ч.).