придиряло

Речник на българския език

1. придиряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придиряло е производна форма на придирям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. придиряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придиряло е производна форма на придирям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. придиряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

придиряло е производна форма на придирям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. придиряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

придиряло е производна форма на придирям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).