придвижило е

Речник на българския език

1. придвижило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придвижило е е производна форма на придвижа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. придвижило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придвижило е е производна форма на придвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).