придвижил

Речник на българския език

1. придвижил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придвижил е производна форма на придвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. придвижил — мин. деят. св. прич. м. р.

придвижил е производна форма на придвижа (мин. деят. св. прич. м. р.).