пригърмяло

Речник на българския език

1. пригърмяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пригърмяло е производна форма на пригърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пригърмяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пригърмяло е производна форма на пригърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пригърмяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пригърмяло е производна форма на пригърмя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пригърмяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пригърмяло е производна форма на пригърмя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).