пригодило

Речник на българския език

1. пригодило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пригодило е производна форма на пригодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пригодило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пригодило е производна форма на пригодя (мин. деят. св. прич. ср. р.).