пригодил

Речник на българския език

1. пригодил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пригодил е производна форма на пригодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пригодил — мин. деят. св. прич. м. р.

пригодил е производна форма на пригодя (мин. деят. св. прич. м. р.).