привършела

Речник на българския език

1. привършела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

привършела е производна форма на привърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. привършела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

привършела е производна форма на привърша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).