привързал

Речник на българския език

1. привързал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привързал е производна форма на привържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. привързал — мин. деят. св. прич. м. р.

привързал е производна форма на привържа (мин. деят. св. прич. м. р.).