привърза

Речник на българския език

1. привърза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

привърза е производна форма на привържа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. привърза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

привърза е производна форма на привържа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).