приводнил

Речник на българския език

1. приводнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приводнил е производна форма на приводня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приводнил — мин. деят. св. прич. м. р.

приводнил е производна форма на приводня (мин. деят. св. прич. м. р.).