привличало

Речник на българския език

1. привличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

привличало е производна форма на привличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. привличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

привличало е производна форма на привличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. привличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

привличало е производна форма на привличам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. привличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

привличало е производна форма на привличам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).