привил е

Речник на българския език

1. привил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привил е е производна форма на привия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. привил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привил е е производна форма на привия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).