привиквах

Речник на българския език

1. привиквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

привиквах е производна форма на привиквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. привиквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

привиквах е производна форма на привиквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).