привикал е

Речник на българския език

1. привикал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привикал е е производна форма на привикам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. привикал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привикал е е производна форма на привикам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. привикал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привикал е е производна форма на привикам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).