приви

Речник на българския език

1. приви — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

приви е производна форма на привия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. приви — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

приви е производна форма на привия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).