привел

Речник на българския език

1. привел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привел е производна форма на приведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. привел — мин. деят. св. прич. м. р.

привел е производна форма на приведа (мин. деят. св. прич. м. р.).