прибързвал е

Речник на българския език

1. прибързвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибързвал е е производна форма на прибързвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прибързвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибързвал е е производна форма на прибързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прибързвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибързвал е е производна форма на прибързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).