прибързахте

Речник на българския език

1. прибързахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

прибързахте е производна форма на прибързам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прибързахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

прибързахте е производна форма на прибързам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).