прибързал е

Речник на българския език

1. прибързал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибързал е е производна форма на прибързам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прибързал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибързал е е производна форма на прибързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прибързал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибързал е е производна форма на прибързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).