прибързало

Речник на българския език

1. прибързало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прибързало е производна форма на прибързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прибързало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прибързало е производна форма на прибързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прибързало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прибързало е производна форма на прибързам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прибързало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прибързало е производна форма на прибързам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).