прибързали

Речник на българския език

1. прибързали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прибързали е производна форма на прибързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прибързали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прибързали е производна форма на прибързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прибързали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прибързали е производна форма на прибързам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прибързали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прибързали е производна форма на прибързам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).