прибързал

Речник на българския език

1. прибързал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибързал е производна форма на прибързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прибързал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибързал е производна форма на прибързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прибързал — мин. деят. св. прич. м. р.

прибързал е производна форма на прибързам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прибързал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прибързал е производна форма на прибързам (мин. деят. несв. прич. м. р.).