прибутвал

Речник на българския език

1. прибутвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибутвал е производна форма на прибутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прибутвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибутвал е производна форма на прибутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прибутвал — мин. деят. св. прич. м. р.

прибутвал е производна форма на прибутвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прибутвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прибутвал е производна форма на прибутвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).